Коледните и Новогодишните празници свършиха. Време е да направим сметката. В четирите дни между 22 и 25 декември са направени плащания за 1 милиард 59 милиона лева.
В сравнение със същия период за 2023 г. сме похарчили с 4,3% повече или над 44 милиона лева, показва бързата проверка на оборотите през касовите апарати, подготвена от приходната агенция за bTV.
А за Нова година – в последния ден от 2024 г. и в първия ден на тази година българите са оставили в магазини, заведения, хотели – при търговци още над 312 милиона лева.
В сравнение за предишните новогодишни празници имаме ръст от почти 48% или малко над 100 милиона лева похарчени повече.
80-годишната Лиляна Данкова от село Лик край Мездра и да иска, не може да си позволи разточителство за празниците.
„Омесих си една питка, направих си една баница с късмети и какво повече да направя, като пенсията ми е минимална и не стига за повече“, казва Лиляна.
Все пак отделила от пенсията за подаръци за най-малките членове на фамилията. „Нали имам малки правнуци, ма сурвакаха, дадох им по десетина лева и така, те са пет-шест“, споделя жената.
От баницата с късметите ѝ се паднало здраве, а тя друго не иска. Но не може да проумее как така празничните харчове на българина растат главоломно с всяка година.
На този фон семейството на Александър Велев от Благоевград избира да прекара празниците в чужбина – 2023 г. в Италия, а последната Коледа посреща във Виена.
„Тази година решихме да посрещнем Коледа във Виена. Най-вече заради коледните базари. Имаше доста увеселителни атракции за децата“, обясни мъжът.
Не му прави впечатление- дали тази година е празниците са му излезли повече.
„Малко над 3000 евро ни излезе със самолетни билети и спането, а ресторантчетата си вървят“, пресмята Александър.
Семейството му отделя минимум 1000 лева за подаръци. Единствено поскъпване вижда в детските играчки.
Според икономисти 30% от бюджета на едно домакинство отива за храна. По празниците също, но тогава разходите за нехранителни стоки се повишават – главно за подаръци. А повишаването на харчовете е по две причини – ставаме по-богати, но и цените са по-високи.
„Имаме и сериозно увеличение на доходите и разбира се в последните години станахме свидетели на голяма инфлация, но трябва да се отбележи, че през 2024 г. ролята на инфлацията не е толкова голяма. Ролята на покачването на доходите е по съществена – имам доста сериозно увеличение на заплатите в частния сектор и в публичния сектор“, обясни икономистът Георги Вулджев.
Според икономиста повечето харчове са знак за по-добър стандарт. Но ръстът на доходите в малките и големите градове е разпределен неравномерно.