Убитите в масови гробове, за убийците – паметници. Не е в Беларус, още по-малко в далечна африканска диктатура. На Балканите свободата струва много скъпо, а Македония плаща най-високата цена. За нея разказва документалният филм на Агенция БГНЕС "Диктат: Убийствата на сръбския режим в Македония".
"Убий неприятеля!" – Това прави в края на 1944 г. насилствено наложената нова власт в Скопие. Тя обявява за враг собствения си народ. Стотици загиват в януарския терор през 1945 г., познат като "Македонската кървава Коледа". Първо са избити неудобните, а после е наложено веруюто: Обичай поробителя, мрази своите предци!
"Да не забравяме, че тези хора никога не са изправени пред съд. Убити са по възможно най-отвратителния начин, защото някой тогава е решил така. От 70 години слушаме една митология", казва във филма проф. Георги Трендафилов от Велес.
Югославският диктатор Тито дава задачата на едни от най-верните си главорези – Светозар Вукманович – Темпо и Милован Джилас. Списъците на обречените са подготвени от македонския комунист и сърбоман Лазар Колишев(ски). Неговият баща е български опълченец, а самият Лазар пише писмо до цар Борис III през 1941 г., в което определя себе си за българин.
Лазар моли смъртната присъда, наложена за комунистическата му дейност, да бъде отменена. Царят на българите удовлетворява молбата, а Колишевски лежи за кратко в български затвор. Неговите жертви също лежат, но край Скопие, Велес, Щип, Прилеп, Битоля и десетки други градове и села в Македония, в масови гробове, от които до днес е напълно разкрит само един.
За истината не може да има "версии", а върху костите на убитите няма "различна гледна точка", защото лъжата има срок на годност.
Колишевски направлява клането под шапката на Отделение за защита на народа или ОЗНА – тайната полиция на Белград, по-късно позната като УДБА.
Хиляди невинни загиват от нейната ръка чрез скалъпени обвинения. По заповед на Темпо са подбрани учители, свещеници, доктори и кметове. Обикновени хора са обявени за "врагове на народа", "предатели" или "сътрудници на окупаторите". ОЗНА е единственият (псевдо)закон и съд. Десетки хиляди са изпратени в концентрационни лагери.
Хората, които днес си спомнят за зловещите престъпления, се броят на пръсти. Наследниците на убитите в Македония не знаят съдбата на дядовците, бащите, братята или братовчедите си. Жертвите в Словения, Хърватия, Черна гора и Босна са намерили покой, защото ги помнят. Тук обаче зловещата носталгия по едно робство измива кръвта на предците.
"Имаше периоди, в които опитвахме да бъдем независими. За съжаление, днес пак сме под диктат на нашия северен съсед Сърбия", категоричен е Люпчо Куртелов от Охрид.
Досиетата на УДБА още не са разкрити, архивите са недостъпни.
Никой не говори за етническото прочистване срещу българите и насилствената македонизация, извършени по заповед на Тито. Но не от всички е забравена съдбата на онези жертви, които Македония дава пред истинския окупатор…
"Не може вечно да бъде така. Искам повече смелост, да казват кои са били техните бащи и дядовци, да не се страхуват вече! Колкото повече се страхуват, толкова повече ще владеят тези тук", призовава Христо Михайлов от Прилеп.
