Ако започнете Ивановден с дежурната порция смях, със сигурност ще си гарантирате по-усмихнат празник, дори и да не сте от празнуващите. Няма как да не познавате поне един Иван, а днес той е главен герой в много истории.
На Ивановден:
– Ало, изтрезвителното ли е?
– Да, кажете.
– Абе, Иван Иванов докараха ли го вече?
– Не, още не са.
– Нема и да го докарат, оти си поркам дома.
* * *
Майката на Иванчо родила близнаци и баща му казал:
– Иди в училището и кажи на учителката, че имаш две братчета – близначета, да те пусне ваканция една седмица.
Отива Иванчо, връща се и казва:
– Учителката ти праща много поздрави за новородения син.
– Как така един син? Ти не й ли каза, че са близнаци?
– Не, второто си го запазих за другата седмица.
* * *
Четирима приятели отиват на почивка и ще спят в бунгала, но никой не искал да спи в едно бунгало с Иванчо, защото много хъркал. Разбрали се да се редуват.
Първата вечер Петър отишъл в бунгалото при Иванчо, легнали да спят. На сутринта Петър изглеждал много зле – рошав, подут целият, имал изморена физиономия и другите го питали:
– Абе к'во стана? Защо изглеждаш така?
– Ами легнахме да спим уж, ама Иванчо много хърка и цяла нощ съм седял и съм го гледал! Следващата нощ бил ред на Митко. На сутринта и той изглеждал като Петър – подут, рошав…
– Абе к'во стана снощи? Защо и ти изглеждаш така?
– Ами легнахме да спим, ама Иванчо почна да хърка…щеше да събори тавана и аз цяла нощ не можах да спя. На следващата вечер било ред на Димо. На сутринта той изглеждал свеж, сресан, отпочинал и всички го питали:
– Абе к'во стана снощи?
– Ами целунах Иванчо за лека нощ и си легнах, а той стоя цяла нощ да ме гледа!
