земята

Еĸcпepтитe oт Haциoнaлнaтa oĸeaнcĸa и aтмocфepнa aдминиcтpaция нa CAЩ (NОАА) и Бpитaнcĸaтa гeoлoжĸa cлyжбa (ВGЅ) oбeдиниxa ycилиятa cи (ĸaĸтo пpaвят нa вceĸи 5 гoдини) зa изгoтвянeтo нa нoв, пo-тoчeн Cвeтoвeн мaгнитeн мoдeл (WММ).
Бeшe пyблиĸyвaн aĸтyaлизиpaн мoдeл нa мaгнитнaтa ĸapтa нa плaнeтaтa дo 2030 гoдинa, в ĸoйтo e oтчeтeнo измecтвaнeтo нa пoлюcитe oт 2020 гoдинa.
Ceвepният мaгнитeн пoлюc вeчe oфициaлнo тpябвa дa ce тъpcи пo-близo дo Pycия, ĸъдeтo ce e измecтил, cлeд ĸaтo вeĸoвe нapeд e бил в Kaнaдa. Maгнитнитe пoлюcи нa плaнeтaтa нe ocтaвaт пocтoянни, тъй ĸaтo във вътpeшнocттa нa Зeмятa имa xeтepoгeннo ядpo oт жeлязo и ниĸeл.
Eтo зaщo, пopaди пpoмeнящитe ce xapaĸтepиcтиĸи нa вътpeшнoтo динaмo нa плaнeтaтa мaгнитнитe пoлюcи мoгaт дa ce измecтвaт, бeз дa cъвпaдaт c гeoгpaфcĸитe пoлюcи, ĸoитo ocтaвaт нa мяcтo.
Meждy дpyгoтo, нoвият мaгнитeн мoдeл нa плaнeтaтa e yвeличил paздeлитeлнaтa cпocoбнocт нa измepвaниятa нa мaгнитнoтo пoлe 10 пъти. Aĸo пo-paнo cтъпĸaтa нa измepвaниятa нa м..

Космическият кораб Voyager 1 на НАСА възобнови работата си, като редовно изпраща научни данни на Земята от разстояние около 24,9 милиарда километра.
В продължение на близо половин век сондите, изстреляни през 1977 г., са изучавали различни небесни обекти по пътя си към външните краища на Слънчевата система. Но намаляващите запаси от гориво принудиха НАСА да изключи повечето си научни инструменти, за да могат превозните средства да продължат пътя си.
Voyager 1 също имаше няколко технически проблеми през последната година, като превозното средство изпращаше безсмислени сигнали обратно към Земята в продължение на 6 месеца. По време на последния отказ, който се случи на 19 октомври, космическият кораб изобщо спря да изпраща сигнали у дома, пише IFLScience.
Този проблем беше решен от бордовия компютър, който премина към предавател, който не беше използван от 1981 г.
„Отбранителната система на Вояджър 1 се активира два пъти и деактивира предавателя на X-обхвата, превключвайки превознот..

Земята се е разделила с малка „минилуна“, която е обикаляла нашата планета в продължение на два месеца, пише Futurism.
Космическата скала с диаметър 10 метра, наречена 2024 PT5, за първи път бе забелязана от астрономи през август. Тя остана само за кратко, описвайки подковообразна орбита около Земята през по-голямата част от късното лято. В крайна сметка, гравитационното поле на Земята отстъпи пред много по-силните сили, идващи от Слънцето, съобщава Associated Press.
Интригуващо е, че учените смятат, че 2024 PT5 може да е била част от самата Луна, откъсната от астероид, който я е ударил преди милиони години.
Този близкоземен обект никога не е представлявал заплаха за Земята, обикаляйки я на безопасно разстояние. Вероятно е един от безброй подобни обекти, намиращи се в близост до нас.
С други думи, това е напомняне, че „около Земята има доста натоварена магистрала,” както отбелязва изследователката на астероидната динамика от Харвард, Федерика Спото, пред New York Time..

Сатурн е една от четирите планети в Слънчевата система, която има пръстени, но тази планета е особено добре изразена.
Учените предложиха хипотеза, според която Земята също е имала своя система от пръстени преди около 466 милиона години.
Това е било през ордовикския период, когато на Земята са се случили значителни промени във формите на живот, движението на литосферните плочи и климата.
През същия период Земята е била подложена на интензивно бомбардиране от астероиди и метеорити. Наличието на 21 ударни кратера в рамките на 30 градуса от екватора на Земята показва, че космическите скали може да са паднали на планетата от системата от пръстени около Земята.
Изследването е публикувано в списание Earth and Planetary Science Letters, пише Earth, цитирано от “Калдата”.
Новата хипотеза на учените се основава на изненадващото местоположение на 21 астероидни ударни кратера, които са разположени в рамките на 30 градуса от екватора. Това е неочаквано откритие, тъй като обикновено ударните кратер..

Огромен метеорит, открит за първи път през 2014 г., който предизвикал цунами, по-голямо от което и да било в човешката история също така сварил и океаните, откриха учени, пише Би Би Си.
Космическата скала била 200 пъти по-голяма от тази, която е унищожила динозаврите. Тя се разбила в Земята, когато нашата планета била в начален стадий преди три милиарда години, предава “Телеграф”.
Носейки чукове, учените се отправили към мястото на удара в Южна Африка, за да издълбаят скални късове и да разберат повече за катастрофата.
Екипът също така открил доказателства, че масивният удар не донесъл само разрушение на Земята,а и спомогнал за процъфтяването на ранния живот.
Метеоритът S2 бил много по-голям от космическата скала, с която сме най-запознати – тази, довела до изчезването на динозаврите преди 66 милиона години. Тя била широка около 10 км или почти колкото връх Еверест.
Но S2 бил широк 40-60 км и масата му била 50-200 пъти по-голяма.
Той ударил, когато Земята все още била в ранните си годи..