имен ден

Традиционният обичай Къпане на булки /Къпанак/ бе пресъздаден на Ивановден в карловския квартал Сушица. Булката Таня Начевска, имениците и кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов бяха изкъпани за здраве в коритото на Дръндевата чешма.

Ритуалът „Къпанак“, който се пресъздава в Сушица, е единствен по рода си в България. По стародавна традиция на Ивановден къпят за здраве и плодородие булките, сключили брак през изминалата година и всички, които празнуват имен ден. Менче с ледена вода изсипаха в гърба на Таня нейните кумове, а тя от своя страна опръска присъстващите за здраве.

Кметът д-р Емил Кабаиванов поздрави младата булка и я дари с икона на Света Богородица, след което бе окъпан заедно със заместник-кмета Антон Минев в студената вода. Ивановците също се потопиха в коритото на чешмата и отбелязаха своя имен ден. Празникът завърши с българско хоро.

Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ
Оператор: Любомир БАКЪРДЖИЕВ, БЛИЦ

Българската православна църква почита днес паметта на св. Йоан Кръстител, който кръщава Иисус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.
Св. Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на Месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея.
Св. Йоан е увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване, Йоан кръщавал покаялите се с вода.
Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа.
Традиции и обичаи
Ритуалното къпане на Йордановден продължава и на Ивановден, като за някои части от страната дори е по-характерно да се извършва на 7 януари. Ергените къпят момите, за здраве се къпят и младите мъже, а в Югозападна България на този ден къпят младоженките и момиченца до едногодишна възраст, откъдето идва и другото название на празника – Женски водици.
Народните традиции и обичаи повеляват на Ивано..

Днес празнуваме Свето Богоявление или иначе казано Йордановден. Според християнската религия този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници. Смята се още за ден на светлината и просвещението.
Обичаи и традицииВ различните области на страната, празник има различни имена – Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените “Мръсни дни”.
На Йордановден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете.
От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.
На този ден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се..

Във вторник идва ред на следващия голям празник от поредицата важни дати, с които стартира новата година.
По стар стил празникът, заедно с Йордановден бележат средата на зимата. Тогава обикновено времето е било най-студено и с най-много сняг.
Ако на Йордановден се празнува кръщението на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител, то на Ивановден се почита самият Йоан Кръстител.
Светецът е наричан още „Предтеча“, заради това че по време на своите проповеди е подготвял хората за идването на Спасителя.
Докато на Йордановден има много традиции свързани с мъжете, то на Ивановден обредите са свързани с жените.
Какви обреди се извършват на празника и какво трябва да сложите на трапезата, вижте в jenata.blitz.bg.

На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление – Йордановден). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст и Водокръщи.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са “некръстените” дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито “водни имена” на места се наричат мъжка Водиц..

Името Иван е сред най-често срещаните в България. Заедно с Ивановците, Иванките и всички производни на тези имена идната седмица наздравици ще вдигнат около 300 хиляди души. Това прави техният имен ден най-празнуваният през този месец.
„Малко олио, мая, сол, яйце и малко млекце“. Това са продуктите, с които пенсионираният агроном и бивш председател на земеделска кооперация Иванка Дакова прави всяка година обредната пита за Ивановден.
Самият празник започва още предния ден с църковен ритуал за Йордановден, спасяването на кръста в реката и продължава на другия ден.
„На другия ден вече е Ивановден, който честваме по случай Иван Кръстител. В негова чест и месим пита, която е украсена със символи и чакаме гости, които идват във всяка къща, където има имен ден“, разказва тя пред Нова ТВ.
Питата с изобразен върху нея кръст е задължителна на този ден. Колко би ни струвала тя?
Брашното – около 2 лева, малко мляко за половината от тази сума, яйцето – 30 стотинки, поне 2 п..

За поредна година най-предпочитаните имена сред новородените са Георги и Виктория, предаде БГНЕС, позовавайки се на статистиката на Националния статистически институт (НСИ).
През миналата година на бял свят са се появили 782 Геориевци и 538 Виктории.
На второ и трето място сред най-популярните мъжки имена се нареждат Александър и Мартин, с тези имена са се родили съответно 713 и 578 бебета. В първата тройка на женските имена попадат Мария и София, съответно с тези имена са се родили 493 и 485 бебета.
Мъжките имена показват завидна стабилност. И преди десет години, през 2014 г., първата тройка на най-популярните имена са Георги, Александър и Мартин. Единствената разлика тогава е, че броят на родените с тези имена е над 1000 бебета.
При жените Виктория и преди десет години е най-популярно име, но второто място тогава се държи от Никол, която през 2024 г. е паднала на четвърто място. За сметка на това Мария се изкачила за десет години с едно място. И при момичетата прави впечатление, че ..

Днес православната църква чества Свети Силвестер (Силвестър), папа Римски. Този празник се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден.
Св. Силвестър се смята за покровител на животните и особено на едрия рогат добитък, поради това хората празнуват в чест на воловете, конете, биволите. Обичаят има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа.
В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите.
В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият й да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопан..

Васильовден е! На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.
Празникът е известен още с наименованията: Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже (сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали), които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакарите имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове.
Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, а плодовете му се берат последни.
Вечерта преди празника стопанката на дома приготвя традиционната баница с късмети, използвайки дрянови ..