Интервю

Сигурно са малко читателите на “Над 55”, които не могат да си затананикат “Молитва за дъжд”, шлагерите “Северина”, “Блус за двама”, “Наследство”, “Утре”… Песента “Ключ от чужда стая” му носи Голямата награда “Златният Орфей” през 1995-а. А песента към филма “Скъпа моя, скъпи мой” в дует с Милица Божинова е любима на много от нас. Техният изпълнител Илия Ангелов е популярно и обичано име в родната музика. А ето какво сподели той в интервю специално за нашите читатели.
– Г-н Ангелов, да се върнем назад във времето. Вероятно си спомняте с умиление заниманията по акордеон?
– Да, така е. Родителите ми навреме забелязаха, че съм музикален, затова ми осигуриха детски акордеон, а по-късно – инструмент за големи. Акордеонът бе твърде обемен за моя ръст, но желанието да свиря явно е било много силно. Музиката е моето призвание. Определено мога да кажа пред в. “Над 55”, че моя..

“Никога, нищо и никой не може да ме накара да оставя перото. Защото чрез него, чрез перото си, превръщам в думи божествената енергия, която ми предава моят контактьор от далечните небеса.” Тава казва поетът Петър Андасаров.
Най-новата му поетична книга е със заглавие “Моята обич ще те посрещне” – любовна лирика. Пише я на 87 години.
– Господин Андасаров, възрастните хора често се връщат към шарения свят на детството. Какво беше вашето детство?
– Не като на децата от махалата. Беше оскъдно на палави игри и порасна из ниви, ливади, хармани, по прашни пътища и люлеещи се ниви, из яхъри, покрай кладенци, по поля и гори… И все пешком, с боси крака, по сеитби, жътви, коситби, до изгрев, на житно зърно в хамбари, омагьосан от песен на кречетало върху воденичните камъни, превръщайки го в белоснежно брашно. А безсънието си за омесването на хляба жените деляха с нашето любопитство до потъването му в алената домашна пещ, от която пак те го полагаха като слънца върху бял..

Япония или както я наричаме Страната на изгряващото слънце… За българите тя все още е един непознат свят, който се намира на хиляди километри.
Въпреки това все по-често поглеждаме на Изток, за да научим за историята, културата и живота на хората там. Искаме да се докоснем до този свят, да го опознаем и да обменим опит с него.
Но всъщност се оказва, че без да подозираме, имаме доста допирни точки с японците, а предстои в бъдеще те да станат и все повече.
За да ни разкрие още от тайните на Япония и какво да очакваме от тазгодишното издание на “Дните на японската култура” в България, разговаряме с Кенто Мураки, аташе по културните въпроси в посолството на Япония у нас.
Ето как отговори той на въпросите на БЛИЦ:
– Разкажете ми малко повече за себе си! Къде сте роден? Защо дойдохте в България? От колко време сте тук? Как научихте български?
– Аз съм от малък град до Кобе в Япония. В България съм повече от 2 години и 9-10 месеца, от ноември 2022 година. Всъщност това ми е вторият път, в ..

Проф. Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Завършил е Дамаския университет, Сирия. Член на European Association for Middle East Studies. Автор на книги, сред които “Ислямският фундаментализъм”, “Ал Кайда с перо и сабя”, “ДАЕШ – (Не)ислямска държава”. Той говори пред „Марица“ по горещите теми в Близкия Изток.
– Много хора бягат от Бейрут – може ли по-масова бежанска вълна да се насочи към Европа?
– Ливан е малка държава, една десета от България като територия, но е изключително гъстонаселена – 5.5-6 милиона души може би, като сложите и милион сирийци.
Поне на този етап ми се струва, че няма да се случи тази огромна вълна бежанци, която видяхме през 2015-2016 г. от Сирия. Но ако нещата продължат да ескалират, никой не може да предвиди последиците.
– Проф. Чуков, в разгара на военните действия в Ивицата Газа пламна ново огнище в Ливан. Колко може да нарасне напрежението?
– Не..

Единственият български журналист, който се е срещал и е правил интервю с дългогодишния лидер на „Хизбула“ Хасан Насрала, е кореспондентът на NOVA във Виена Миа Сантова.
В края на 90-те години тя успя, след няколко опита, да проведе 40-минутно интервю в Бейрут с един от най-издирваните от Израел хора.
“Трябва да отбележим, че годината е 1997, но колко малко се е променило оттогава в Близкия изток и как ние в рамките на половината си живот сме свидетели на кръвопролитен конфликт”, каза Сантова.
“Моите наивни надежди бяха, че международната журналистика в България ще изглежда по този начин.
Вярвах, че след началото на демокрацията и идването на частните медии ще можем да отразяваме събитията от мястото, на което се случват, да пътуваме по света и да бъдем кореспонденти от горещите точки”, сподели журналистът.
Тя посочи, че е пътувала два пъти до Бейрут през 1997 година. “Първото пътуване беше проучвателно – да ме проверят, да подпиша документи, че съм чиста по отношение на на..

От Министерство на финансите пуснаха за обществено обсъждане промени в данъчните закони, предстои разглеждането и на проектобюджет за 2025 г. Наред с това върви дискусия за пенсионната система в страната.
На въпроси какви промени в данъчните закони са необходими, трябва ли да бъдат увеличени вноските за частните пенсионни фондове и какво влияние ще окажат изборите в САЩ върху България, отговаря пред “Труд” икономистът проф. д-р Боян Дуранкев.
– Проф. Дуранкев, предстои парламентът да разгледа промени в данъчните закони, които да влязат в сила от началото на 2025 г. Според вас необходими ли са съществени промени, като например въвеждане на прогресивно облагане и по-голям данък за хората с най-високи доходи?
– Една подобна идея може да е много добра и да има оздравяващи ефекти за бюджета, но да не се одобри от Народното събрание. Същата идея може да е навременна за България, но поради членството на страната ни в Европейския съюз, който няма обща фискална политика, идеята може да се окаже..