климатични промени

Историята помни трагичните последици от изригването на вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 година — най-мощното вулканично събитие в записаната история.
Това катастрофално изригване изпрати в атмосферата огромно количество малки частици, които отразяват слънчевата светлина, охлаждайки планетата. Резултатът беше „година без лято“: глобалните температури спаднаха, реколтите се провалиха, настъпи масов глад и пандемия от холера, а десетки хиляди загинаха.
Над два века по-късно учените предупреждават, че светът може да се изправи пред ново масивно вулканично изригване. Този път обаче, човечеството живее в един много по-уязвим и сложен свят, което прави потенциалните последици още по-разрушителни, пише “Метео Балканс”.
Защо следващото изригване ще бъде още по-опасно?Увеличаваща се вероятност: Според професор Маркус Щофел от университета в Женева, геоложките данни показват, че вероятността от такова събитие през този век е 1 към 6. Въпросът вече не е „дали ще се случи“, ..

Сред огромните ледени щитове на Антарктида се крие земя, която е дом на огнен вулканизъм.
Въпреки че по-голямата част от тези вулкани са в състояние на покой, неактивни или скрити под леда, съществуват предположения, че те могат да бъдат възродени заради топенето на заобикалящите ги ледени маси.
Последното голямо топене на Земята се е случило преди между 12 000 и 7 000 години, след края на последната ледникова епоха. През този период на деглациация вулканичната активност на сушата се е увеличила от два до шест пъти в сравнение с нормалните нива.
Учените вярват, че този изблик на изригвания е бил предизвикан от топенето на ледниците, което е намалило налягането върху земната мантия и е позволило на повече магма да се издигне и да изригне на повърхността, пише Глас Нюз.
Сега сме изправени пред нова ера на затопляне, причинено от човешката дейност и климатичните промени. Някога се предполагаше, че Антарктида ще бъде относително имунизирана срещу най-острите ефекти от затоплянето на света..

Огромно имение във Флорида, разположено на брега със собствен плаж с фин, бял пясък и изглед към Мексиканския залив, в момента е най-скъпият жилищен имот, който се продава в САЩ, а цената му е 295 млн. долара.
Имотът обаче се намира на едно от най-уязвимите места в страната за предизвикани от климатичните промени природни бедствия и е застрашен от почти неизбежно наводнение в следващите години, пише ДБР.
Имението с площ от 9 акра в Нейпълс, Флорида включва две огромни къщи за гости към основната постройка, док, място за яхта и е заобиколено от вода от три страни. То представлява екстравагантен символ на това как желанието за спокоен начин на живот във Флорида се сблъсква с климатичната криза.
“Почти сигурно е, че този имот ще претърпи наводнение”, казва пред The Guardian Джереми Портър, изследовател в сферата на климатичните рискове във First Street Foundation, организация с нестопанска цел за анализ на наводнения.

Снимка: Google Maps
Според изготвените от First Street мод..

Конфликт между богатите и бедните страни на Конференцията за климата в Баку.
Форумът трябваше да завърши още в петък, но “часовникът беше спрян”, докато участниците постигнат споразумение. В проекторезолюцията се предлагаше богатите държави да отделят годишно по 250 милиарда долара, с които бедните да се борят срещу климатичните промени.
Най-уязвимите държави настояваха средствата да бъдат увеличени до 500 милиарда долара. Постигнатият тази нощ компромис е да се отпускат по 300 милиарда долара годишно.
На конференцията беше постигнат и напредък в разработването на глобалния въглероден пазар. Някои световни лидери и много природозащитници бойкотираха форума в Баку, заради страната – домакин. Азербайджан е един от най-големите производители и износители на петрол и газ в света.
Американският президент Джо Байдън нарече “историческо” споразумението за финансиране на по-бедните страни в борбата с климатичните изменения, постигнато на климатичната конференция на ООН (КОП29) в Азербайджан, п..

Пълна загадка е как точно ще се отразят климатичните промени, свързани със затоплянето и повишаването на влажността, върху състоянието на конструкциите на многофамилни жилищни сгради в България заради корозията, но и без глобалното затопляне тя е факт, а санирането само прикрива дефектите.
Моделите за реакция на държавата и на местата власт при природно бедствие – например земетресение, също не могат да бъдат точни, защото липсва единен регистър на техническите паспорти в България.
Освен това под 10 на сто от сградите в страната разполагат с технически паспорт и в този смисъл никой не знае какво е конструктивното им състояние.
Това коментира в интервю за БТА инж. Марин Гергов, председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).
Той бе потърсен във връзка с проучване, представено наскоро, на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия за въздействието на изменението на климата върху корозията на европейския сграден фонд ..

Навътре в гъста гора в италианската област Пиемонт събирането на белия трюфел в Алба е в разгара си, съобщи АФП. Развълнувани кучета обикалят и ровят в пръстта. Това кулинарно съкровище обаче става все по-рядко, застрашено от климатичните промени.
В подножието на живописно лозе на хълм, недалеч от Алба, пътеките се вият край Рио дела Фава, пресичайки влажна почва, идеална за отглеждането на това “бяло злато”. Търсен от гастрономите и готвачите по цял свят, белият трюфел от Алба, най-престижният в света, е подземна гъба, която расте в симбиоза с някои дървета, прикрепяйки се към корените им, отбелязва АФП.
Интензивният му, изтънчен аромат позволява на ловните кучета да го откриват на дълбочина до един метър. Запознат с лова на трюфели още от петгодишна възраст от семеен приятел, 42-годишният Карло Маренда основава асоциацията “Спасете трюфела” през 2015 г. заедно с Едмондо Бонели, изследовател в областта на природните науки.
Преди смъртта си през 2014 г. Джузепе Джамезио, известен като ..

Климатичните промени водят до топене на ледниците и в Норвегия. За археолога Джулиан Пост-Мелбай тази новина обаче има и положителен аспект.
Топящият се лед помага на него и на колегите му да разшифроват миналото на страната си.
На бял свят излизат древни артефакти, оръжия, обувки, дори ранни ски бордове. Ледникът е запазил всичко в продължение на хиляди години, а колкото повече се топи ледът, толкова по-назад във времето ни връща.
Ледът по ръба на ледника Лентбреен се топи, както става в края на всяко лято.
Минавал е търговски пътНо сега зимата не може да го възстанови. „Зимата си отива, въпреки че е властвала в последните 6-7 хиляди години, а хората я преживявали. Трудно е да се изрази с думи какво означава тази загуба”, обяснява Мелбай, цитиран от NOVA.
Топящият се лед разкрива далечното минало и археолозите се вълнуват. Мелбай претърсва района от около 15 години и знае – нищо не е случайно откритие. Някога през това място е минавал търговски път от вътрешността на Норв..

Колосалната топка от горещ газ в центъра на Слънчевата система ще бъде бурна през следващата година. Това съобщават от НАСА.
Слънцето е достигнало своя „период на слънчев максимум“ – състояние на повишена активност в 11-годишния му слънчев цикъл.
Това е нормално, но почти сигурно ще доведе до повече слънчеви бури – от типа на тези, които могат да нарушат работата на електропреносната мрежа и комуникационните ни системи, но и да осветят небето с блестящи полярни сияния.
„Това е официално: Достигнахме фазата на слънчевия максимум! Очаквайте слънчеви изригвания, полярни сияния и много други“, съобщава космическата агенция, цитирана от бТВ.
Подобно на сезоните на бурите или климатичните модели на Земята, Слънцето преживява цикъл на времето. Той продължава 11 години. По време на този модел слънчевата активност се увеличава за около 5,5 години, след това намалява, а после отново се повишава.
„Това е космическият еквивалент на сезона на ураганите. Навлизаме в още..

Растенията, които покриват Антарктическия полуостров, са се увеличили над десет пъти през последните няколко десетилетия заради глобалното затопляне, сочи проучване
Анализ на сателитни данни е установил, че през 1986 година растителността е била по-малко от 1 квадратен километър, докато през 2021 година тя вече е покривала близо 12 квадратни километра. Разпространението на растения и предимно на мъхове се е ускорило от 2016 година насам, отбелязват учените.
Зелени водорасли също цъфтят по повърхността на топящия се сняг на Антарктическия полуостровУскоряването на площта конкретно на мъховете съвпада с началото на значително намаляване на морския лед около Антарктида. Затоплянето на морската вода може да създава условия с повече влага, подходящи за развитие на растенията, обясняват учените, информира БНР.
Антарктида се затопля по-бързо от средното глобално равнище, като това може да доведе до “фундаментални промени в биологията и пейзажа на този уязвим регион”, подчертава доктор Томас ..