минимална работна заплата

Минималната брутна заплата в Румъния от днес ще бъде 4050 леи (1591 лева), като ще бъде запазен и необлагаемият праг от 300 леи от минималната работна заплата.
„(…) В Националния тристранен съвет постигнахме съгласие, че от 1 януари 2025 г. минималната работна заплата ще бъде 4050 леи, предава БТА. По този начин се доближаваме до европейската минимална работна заплата!
Съобразяваме се с европейската директива, която посочва, че тази сума трябва да бъде между 47 и 52 процента от европейската минимална работна заплата (Румъния ще бъде на 47 на сто)“, написа през октомври във Фейсбук румънският премиер Марчел Чолаку.
Европейска директива На 1 юли миналата година минималната брутна заплата в Румъния бе увеличена от 3300 леи (1297 лв.) на 3700 леи (1454 лв.), или с 12,12 процента. С необлагаемия праг от 300 леи в минималната заплата един работник в Румъния получава 2363 леи (928 лв.) чисто, писа информационният сайт Хотнюз.
По данни на Министерството на труда в Румъния ми..

Инфлацията може да е един от критериите, които да се включат във формулата за определяне на минималната работна заплата в бъдеще.
Други елементи, които са били обсъждани в рамките на работна група с представители на социалното министерство, синдикатите и бизнеса, са коефициент на заетост, икономически растеж, безработица, производителност на труда, пише „Телеграф“.
В момента МРЗ се определя по проста формула в чл. 244 на Кодекса за труда. Текстът гласи, че минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца.
Той включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. На база на тази формула Министерският съвет неотдавна прие МРЗ за 2025 г. в размер 1077 лева на месец.
Краен срокТази формула обаче трябва да се промени, защото 15 ноември е крайният срок, в който в националното ни законода..

Вдигането на данъците, без затварянето на дупките в кацата, от които изтичат нашите пари, няма да дадат нужния ефект.
Това заяви в ефира на Нова нюз банкерът Левон Хампарцумян.
“Г-жа министърката и нейният екип са взели и са остойностили всички желания на различните групи по интереси. Теглила е една черта и казва 18 млрд. няма да ни стигнат. Тя не печата пари”, сподели Хампарцумян.
“Думите са й по-скоро да стреснат някого”, смята той.
“Вдигането на данъците, без затварянето на дупките в кацата, от които изтичат нашите пари, няма да дадат нужния ефект”, каза банкерът.
По думите му в Румъния чужденци правят по-големи инвестиции, не защото средата там е по-добра, а просто по-предсказуема. Тук политическата криза играе огромно влияние.
“България не е Китай или голяма икономика, която не може да бъде заобиколена. Затова много хора не искат да инвестират тук. И не само. Дори българските инвеститори биха инвестирали там, където ще са по-спокойни”, каза експертът.
Хампарцумян коментира и казу..

Последните седмици активираха (отново) дискусията за начина на определяне на минималната работна заплата (МРЗ), продължаващото поскъпване на работната сила и проблемите на пазара на труда в най-общ план. Доколкото размерът на МРЗ вече механично следва средната работна заплата, очаквано вниманието е насочено към ръста на възнагражденията. По темата говори икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Към средата на годината България е втората страна в Европейския съюз (ЕС) (след Хърватия) по нарастване на индекса на разходите за труд на годишна база. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г., възнагражденията у нас са се повишили с 15,4%, докато средно за ЕС нарастването е 5,1%.
Запазва се тенденцията заплатите в Централна и Източна Европа да растат значително по-бързо от тези в Западна – естествен процес на сближаване в един отворен пазар.
Това не е нито инцидентно, нито отскоро – за последните шест години в региона на Централна и Източна Европа възнагра..