откритие

Изследователи отриха стотици отпечатъци от стъпки на динозаври, датиращи от средната юрска ера, в кариера в Оксфордшър, Южна Англия.
Те показват, че там са се движели влечуги като деветметровия хищник мегалозавър, посочва Ройтерс.
Разкопките в Dewars Farm Quarry разкриват пет обширни пътеки, една от които е с дължина над 150 метра, съобщават изследователи от университетите в Оксфорд и Бирмингам.

Четири от следите са направени от гигантски, тревопасни динозаври с дълги шии, наречени зауроподи – най-вероятно Cetiosaurus, дълъг до 18 метра братовчед на добре известните вече диплодоци.

Петата пътека е направена от месоядния мегалозавър, който има отличителни крака с три пръста с нокти, съобщава bTV.
Следите от месоядни и тревопасни животни, които са на около 166 милиона години, се пресичат в един момент, поставяйки въпроси дали и как са си взаимодействали двата вида, посочват изследователите.
Мегалозавърът е първият динозавър, който е научно наименуван и описан през 1824 г. Той дава тлас..

Съвременната наука започна да втрещява с откритията си и едно от тях е, че дърветата могат да смятат, и то доста преди хората да се появят на планетата Земя.
Тези изследвания се правят от години и най-накрая сега ботаниците решиха бомбастично да обявят възможностите за пресмятане у растенията. Но преди това се застраховаха да обяснят, че дърветата нямат нито съзнание, нито ум – поне не и по начина, по който ги има човекът (и то не е като в онзи филм на М. Найт Шаямалан, „Явлението“).
Това обаче не им пречи да имат изградени от еволюцията механизми, които изчисляват различни неща (и не е много ясно как точно го правят). Едно от тези неща е да определят лятното слънцестоене, когато нощта е най-кратка, а денят е най-дълъг и в Северното полукълбо Слънцето влиза в съзвездие Рак, пише “Телеграф”.
60 годиниТака ботаници от целия континент в продължение на 60 години са правили изследвания върху европейския подвид на бука, разположен в широколистния горски пояс от Апенините д..

Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън – по време на Седмата палеонтологична експедиция, са намерени останки и от растителнояден динозавър. Какво означава всичко това за начина, по който е изглеждал светът преди 80 милиона години?
Без дори да подозират – доц. Дочо Дочев, доц. Любомир Методиев и д-р Георги Грънчовски, намират фосили от върховния хищник в края на Късната креда.
„Попаднахме на една много интересна находка, оказа се, че сме намерили доста добре запазен череп на мозазавър“, заяви доц. Дочев.
Мозазавърът е водно влечуго с размери между 14 и 17 метра.„Те са били много добри плувци, с дълги, змиевидни, оптикаеми тела… черепите им също са били доста издължени, като те са били пълни с едри конични зъби, които са били много страховити“, допълни той.
Учените установили, че мозазавърът от Стара планина е живял преди около 70 милиона години. А скелетът ..

Зъб на акула на 245 милиона години откриха родни палеонтолози в района на община Своге. Това е само една от уникалните находки, намерени в новото находище на морски влечуги.
Вкаменелостите датират от времето на анизкия век на среднотриаската епоха, което означава, че са на около 247-245 млн. г., обясняват учените от Националния природонаучен музей, пише “Телеграф”.
ЕкспедицияИнтересен факт е, че новото находище е открито от любителя Димитър Димитров преди две години в района на община Своге. През миналата година екип от музея и палеонтолози от Геологическия институт към БАН и Софийския университет, заедно с г-н Димитров и доброволци, отиват на няколко експедиции.
При тези посещения са събрани няколко дузини фосилни образци, главно зъби, но също така и различни кости – прешлени, ребра, кости на крайниците, дори и част от челюст. Скелетните останки са непълни, често зле запазени, но въпреки това притежават достатъчно анатомични белези, за да се заключи, че принадлежат на морски вл..

През 2019 г. първото изображение на черна дупка показа свръхгигант в центъра на галактиката M87, известна още като NGC 4486, в съзвездието Дева.
Тази черна дупка отново изненада учените: с тераелектронволтов гама лъч, излъчващ фотони милиарди пъти по-енергични от видимата светлина.
Това е първият път, когато такова интензивно изригване е наблюдавано от повече от десетилетие, което пък показва как частиците се ускоряват при екстремни условия в близост до черни дупки.
Яркото излъчване на високоенергийно лъчение значително надвишава енергиите, регистрирани от радиотелескопи в района на тази черна дупка. Изригването е продължило около три дни и вероятно е възникнало в зона, по-малка от три светлинни дни или 24 милиарда километра. Гама лъчите имат най-мощната енергия в електромагнитния спектър и произхождат от най-горещите и най-енергийни региони на Вселената.
Енергията на частиците се измерва в електронволта. Тераелектронволтите съответстват приблизително на енергията на движещ се комар. З..

Какъв би бил животът ни, ако пластмасата не съществуваше? Ако ги нямаше милиардите тонове пластмасови опаковки, бутилки и изделия? Хората са произвели 9 млрд. тона пластмаса.
159 млн. тона пластмаса са попаднали в океаните и моретата, а от тях всяка година – по 8 млн. тона. Количеството на натрупаните пластмасови отпадъци в океана е толкова голямо, че те имат ново име – Осмият континент. Континент от пластмаса, свят на Земята, в който няма живот.
Но какво би станало, ако пластмасата беше разградима? Струва ви се невъзможно, но вече е. Японски учени от института РИКЕН създадоха нов вид пластмаса с напълно нови свойства, която би дала надежда в борбата с глобалното затопляне и замърсяването.

„Като учени бяхме загрижени за планетата и глобалното затопляне, затова преди 5 години започнахме да мислим по идеята дали може да се създаде материал, който да намали вредите в природата”, разказва проф. Такудзо Айда.
Новият пластмасов материал е създаден от два йонни мономера. И..

Какъв би бил животът ни, ако пластмасата не съществуваше? Ако ги нямаше милиардите тонове пластмасови опаковки, бутилки и изделия? Хората са произвели 9 млрд. тона пластмаса.
159 млн. тона пластмаса са попаднали в океаните и моретата, а от тях всяка година – по 8 млн. тона. Количеството на натрупаните пластмасови отпадъци в океана е толкова голямо, че те имат ново име – Осмият континент. Континент от пластмаса, свят на Земята, в който няма живот.
Но какво би станало, ако пластмасата беше разградима? Струва ви се невъзможно, но вече е. Японски учени от института РИКЕН създадоха нов вид пластмаса с напълно нови свойства, която би дала надежда в борбата с глобалното затопляне и замърсяването.

„Като учени бяхме загрижени за планетата и глобалното затопляне, затова преди 5 години започнахме да мислим по идеята дали може да се създаде материал, който да намали вредите в природата”, разказва проф. Такудзо Айда.
Новият пластмасов материал е създаден от два йонни мономера. И..

Японска монета от 19. век е открита в Полша, предават местните медии. За неочакваното откритие съобщават служители на Историческия музей “Каменски повет” в град Камен Поморски.
Монета на стойност 100 мона е открита в поле от Алберт Мурзиновски. Тези монети са сечени от смес от мед, олово и калай. Те имат характерна овална форма с квадратен отвор в центъра. Датирана е от 1835 до 1870 г.
„Откриването на тази монета на такова място говори за съществуването на глобални връзки в свят, в който държавите са били много по-малко свързани, отколкото днес“, отбелязват от музея на сайта си. Монетата се е използвала не само за вътрешни плащания в Япония, но и за международна търговия.
В същото време Япония през 19. век е била много затворена страна. Експерти предполагат, че монетата от 100 мона е стигнала до другия край на света през 20 век като сувенир или част от колекция.
„Откритието на Алберт Мурзиновски е напомняне, че дори най-обикновеното парче земя край Камен Поморски мо..

Сърдечните заболявания остават една от водещите причини за смърт в света както при мъжете, така и при жените, като последните страдат повече.
Да, всяка трета жена умира от тях в Австралия, но жените със сърдечно-съдови заболявания често са недостатъчно проучени, недостатъчно диагностицирани и недостатъчно лекувани, което води до сериозна смъртност.
Скорошно проучване обаче разкри още един капан за женските сърца, чийто епицентър се крие в главите им, пише The Conversation, цитиран от Глас Нюз.
Проучване от Университета на Куинсланд е установило, че жените с генетично предразположение към депресия са изложени на повишен риск от сърдечни заболявания. При мъжете такава генетична корелация не се наблюдава, което показва значителна полова специфика на здравето в тази област на науката.
Силната връзка между мозъка и сърцето е многократно идентифицирана и описана от съществуващи проучвания, които показват по-висок риск от сърдечни заболявания сред хората с депресия.
Различни фактори влияят н..

Единствената незряща водеща в родния тв ефир Кремена Будинова направи голямо признание наскоро, което касае пряко Азис и Софи Маринова, пише “България днес”, цитирани от show.blitz.bg
А дали любопитните признания, които Будинова прави не само за тези, но и за редица други поп фолк звезди, със сигурност ще провокира редица коментари в мрежата. А вероятно реакции ще има и от самите звезди.
Вижте какво призна водещата Кремена Будинова за Азис и Софи Маринова в show.blitz.bg